До този момент обаче предстоят 15 бурни години...
петък, 14 ноември 2008 г.
Некои юбилейни съображения
Било е почти по това време на годината...
Краят на Първата световна война постави европейските държави, общества и нации пред тежки материални, социални и духовни натоварвания и предизвика масовото им политическо мобилизиране и радикализиране. Вследствие на което в периферията на традиционните политически системи бурно покълват и разцъфтяват множество екстремистки протопартии. Националистически, там където не приемат резултатите от мирните конференции в Париж и неговите предградия; комунистически, които тръбят за незабавна революция като панацея за разрешаване на тежките обществени противоречия и конфликти. Сред множеството партии, съдздадени в Германия само през последните два месеца на 1918 г. и оставили следи в следвоенния политически живот на страната, се открояват в двата края на политическия спектър: Германската комунистическа партия, Независимата германска социалдемократическа партия, Германската демократична партия, Германската народна партия, Баварската народна партия, Германската национална народна партия. Те започват да изтласкват от политическата сцена традиционните партии, някои от които (Германската консервативна партия, Национално-либералната партия, Имперската свободна консервативна партия) приключват съществуването си именно през тези дни на бурен обществен кипеж.
Трескавата всеобща политизация обхваща дори социални групи, до този момент дистанцирали се от участие в политическия живот. Затова управленските решения вече не могат да се вземат само в парламентарните зали и уютните кабинети, обитавани от представители на довоенните политически елити. Политическите ходове на властта стават податливи на натиска на уличната агитация и акциите на партийните паравоенни формации.
Германската националсоциалистическа работническа партия (НСДАП) започва своя живот като една от многото маргинални групички с неизбистрена националистическо-антисемитска идеология, които всекидневно се раждат, обединяват, разделят и изчезват в гмежта на следвоенен Мюнхен. Неин зародиш е т.н. “Общество Туле” (Thule Gesellschaft), шепа лица, обединени от страстта си към загадъчните древногермански окултни ритуали и омразата си към политическата левица. На 5 януари 1919 г. компанията от съмишленици се провъзгласява за Германска работническа партия (ДАП) и бива оглавена от железопътния шлосер Антон Дрекслер. Едно от партийните събрания на ДАП, на 12 септември с.г., е посетено (по поръчение на баварските власти, на коиго той извършна някои осведомителни услуги!) от някй си Адолф Хитлер. Непознатият се ключва активно във възникналата партийна дискусия и до такава степен омайва присъстващите, че незабавно е поканен да се присъедини към организацията им, като се оказва петдесетипетият по ред партиен член (пропагандната машина на Гьобелс по-късно упорито твърди, че членската карта на Хитлер била с № 7).
Краят на Първата световна война постави европейските държави, общества и нации пред тежки материални, социални и духовни натоварвания и предизвика масовото им политическо мобилизиране и радикализиране. Вследствие на което в периферията на традиционните политически системи бурно покълват и разцъфтяват множество екстремистки протопартии. Националистически, там където не приемат резултатите от мирните конференции в Париж и неговите предградия; комунистически, които тръбят за незабавна революция като панацея за разрешаване на тежките обществени противоречия и конфликти. Сред множеството партии, съдздадени в Германия само през последните два месеца на 1918 г. и оставили следи в следвоенния политически живот на страната, се открояват в двата края на политическия спектър: Германската комунистическа партия, Независимата германска социалдемократическа партия, Германската демократична партия, Германската народна партия, Баварската народна партия, Германската национална народна партия. Те започват да изтласкват от политическата сцена традиционните партии, някои от които (Германската консервативна партия, Национално-либералната партия, Имперската свободна консервативна партия) приключват съществуването си именно през тези дни на бурен обществен кипеж.
Трескавата всеобща политизация обхваща дори социални групи, до този момент дистанцирали се от участие в политическия живот. Затова управленските решения вече не могат да се вземат само в парламентарните зали и уютните кабинети, обитавани от представители на довоенните политически елити. Политическите ходове на властта стават податливи на натиска на уличната агитация и акциите на партийните паравоенни формации.
Германската националсоциалистическа работническа партия (НСДАП) започва своя живот като една от многото маргинални групички с неизбистрена националистическо-антисемитска идеология, които всекидневно се раждат, обединяват, разделят и изчезват в гмежта на следвоенен Мюнхен. Неин зародиш е т.н. “Общество Туле” (Thule Gesellschaft), шепа лица, обединени от страстта си към загадъчните древногермански окултни ритуали и омразата си към политическата левица. На 5 януари 1919 г. компанията от съмишленици се провъзгласява за Германска работническа партия (ДАП) и бива оглавена от железопътния шлосер Антон Дрекслер. Едно от партийните събрания на ДАП, на 12 септември с.г., е посетено (по поръчение на баварските власти, на коиго той извършна някои осведомителни услуги!) от някй си Адолф Хитлер. Непознатият се ключва активно във възникналата партийна дискусия и до такава степен омайва присъстващите, че незабавно е поканен да се присъедини към организацията им, като се оказва петдесетипетият по ред партиен член (пропагандната машина на Гьобелс по-късно упорито твърди, че членската карта на Хитлер била с № 7).
Абонамент за:
Публикации (Atom)